Може да казвате, че обичате даден човек, но в същото време да му/ѝ давате ежедневни присъди: „Ти пак…“, „Винаги си бил…“, „Аз ти казах…“.
Всяка подобна забележка, дори и да е справедлива по същество, е тухла в стената, която ви отделя от него, съобщава кореспондентът на .
Любовта по дефиниция предполага приемане, докато осъждането е нейната пряка противоположност – оценка и отхвърляне. Психолозите прокарват ясна граница между обсъждането на дадена постъпка и осъждането на даден човек.
Снимка: Pixabay
Първият звучи така: „Бях разстроен от това, което направихте, нека обсъдим как да избегнем това в бъдеще“. Второто звучи като: „Ти си безотговорен и егоистичен човек“.
В първия случай оставяте на партньора си правото да сгреши и пътя за поправяне, а във втория го осъждате. Експертите в областта на ненасилствената комуникация настояват: за да не убие критиката любовта, тя трябва да бъде насочена към конкретни действия, а не към характера, и да бъде изразена през призмата на нечии чувства и потребности.
Разликата между „Ти никога не ме слушаш!“ и „Чувствам се много самотна и наранена, когато говоря, а ти гледаш телефона си“ е разликата между войната и поканата за диалог. Постоянното осъждане създава токсична атмосфера на съдебна зала във взаимоотношенията, в които единият е обвинителят, а другият – вечно оправдаващият се обвиняем.
В такава динамика не могат да оцелеят нито доверието, нито нежността, нито страстта. Остава само студена война, в която всеки защитава своята територия и пази обидите си за следващото заседание.
Личният опит на онези, които са успели да се откажат от ролята на съдия, описва забележителна трансформация. Когато престанете да записвате грешките на партньора си във въображаем протокол, изведнъж започвате да забелязвате неговите усилия, малки победи и самите качества, заради които някога сте го обичали.
Научавате се да се откажете от четенето на морала и да се научите отново да виждате живия човек. Това не означава, че трябва мълчаливо да търпите всичко, което ви наранява.
Става дума за промяна на парадигмата от „ти си лош“ към „аз се чувствам зле заради това, нека намерим решение“. Преставате да атакувате сърцевината на личността на другия човек и започвате да решавате заедно конкретни проблеми.
Това ви превръща от опоненти в съюзници, което е единствената здравословна позиция за една двойка. Когато осъждането изчезне, на освободеното място се връща милосърдието – способността да виждаш слабостите на другия и да се отнасяш към тях с нежност, а не с гняв.
Спомняте си, че вие самите не сте съвършени, и това знание ви позволява да прощавате и приемате. И именно в тази атмосфера на милосърдие любовта може да диша пълноценно, без да се страхува от осъждането на другия.
Прочетете също
- Защо да мълчим заедно: как мълчанието се превръща в най-искрения диалог в една двойка
- Какво се случва, когато започнете да скучаете по началото на една връзка: как носталгията може да бъде отрова и лекарство едновременно
