Толкова често търсим идеалната любов от книгите и филмите, че подминаваме живите, топли, но несъвършени връзки.
Стремежът към съвършенство в чувствата превръща партньора от личност в проект, който вечно се нуждае от ревизия, а всяка кавга го издига в ранг на фатална несъвместимост, а не на обикновено човешко несъгласие, смята кореспондентът на .
Зад този перфекционизъм често се крие детски страх: ако сбъркам или избера не най-добрия партньор, ще се разлюбя. Затова търсим недостатъци, сравняваме отношенията си с другите, култивирайки хронична неудовлетвореност.
Снимка: Pixabay
Страхуваме се да приемем една проста истина – истинската интимност се ражда не от безупречност, а от умението да преговаряме с несъвършенството. Експертите твърдят, че перфекционисткият подход кастрира емоциите, като ги заменя с безкраен одит.
Преставате да изпитвате радост от това, че някой просто е до вас, защото мозъкът ви е зает да прави списък: какво е направил погрешно, къде е сгрешил, как е трябвало да постъпи. Любовта се превръща в усилена работа за постигане на митичен стандарт.
Непрекъснатият вътрешен монолог за това как нещата „трябва да бъдат“ блокира способността да се виждат нещата такива, каквито са. Може да имате до себе си лоялен, мил човек, но да не го оценявате, защото не отговаря на измисления образ на принц на бял кон или на винаги усмихната, перфектна любовница.
Тази слепота за истинската стойност е основната причина да се чувстваме опустошени. Психолозите съветват да изместим фокуса от перфектния партньор към достатъчно добрия партньор.
Достатъчно добър не означава „толкова добър“. Той означава надежден, уважителен, способен на диалог и искрена обич.
Това е истински човек от плът и кръв, а не идеал, сглобен на парче от вашите фантазии и страхове. Когато дадете на себе си и на партньора си позволение да бъдете не-идеални, във връзката настъпва невероятно облекчение.
Най-накрая можете да се отпуснете, да спрете да играете роля и да бъдете себе си – уморени, понякога раздразнени, смешни, странни. Именно в тази автентичност се ражда самата дълбочина, която толкова липсва в съвършените, но безжизнени съюзи.
Личният опит на много двойки, които са се отказали да преследват призрака, потвърждава, че щом приемеш, че щастливата връзка не е отсъствие на проблеми, а способност да ги решавате заедно, светът става по-светъл. Започвате да цените не грандиозните жестове, а ежедневните „виждам те“ и „с теб съм“, дори когато нещата не са перфектни.
Трябва да осъзнаете, че перфектното е задънена улица. Няма път, който да води към него, защото то съществува само в главата ни. Има път само към истинския човек, с всичките му трудности и светли страни. И да вървиш по него, държейки се за ръце, е много по-ценно, отколкото да стоиш самотно на място в очакване на митичното съвършенство.
Прочетете също
- Защо любовта и осъждането не могат да живеят в едно и също сърце: как критиката превръща партньора в обвиняем
- Защо да мълчим заедно: как мълчанието се превръща в най-честния диалог в една двойка
