Всяка баба знае този ритуал: преди да отвори бурканче със сладко от малини или касис, трябва да намери дървена лъжица.
Изглежда, че това е просто суеверие, но зад него се крие фина химическа борба, която металът обявява за крехкия свят на консервираните плодове, съобщава кореспондентът на .
Киселините в плодовете и горските плодове влизат в реакция с металната повърхност на лъжицата или ножа, особено ако те са изработени от евтина неръждаема стомана или, още по-лошо, от алуминий.
Снимка:
Тази реакция може да придаде на сладкото едва доловим, но неприятен метален вкус, който се натрупва с всяка нова лъжица, като постепенно изкривява истинския вкус.
Дървото е инертен материал. То не влиза в конфликт с киселината и захарта, като им позволява да запазят първоначалния си чист вкус.
Нещо повече, порестата структура на дървото сякаш поглъща аромата на плодовете и след години любимата лъжица започва сама да ухае на лято, превръщайки се в част от семейната традиция.
Трябва да използвате лъжица с дълга дръжка, а не просто пръчка. Нейната форма ви позволява внимателно да достигнете дъното на буркана, без да размазвате сладката маса по ръбовете на гърлото, което предотвратява появата на мухъл. Това е прост, но гениален инструмент, който е изпитан от поколенията.
Опитайте да опитате сладкото веднъж с метална чаена лъжичка, а след това със стара дървена. Разликата ще бъде не толкова във вкуса, колкото в послевкуса – в първия случай може да има леко, неприятно усещане на езика, а във втория – само чиста сладост и букет от горски плодове.
Това правило важи и за други кисели храни – туршии, маринати, някои сосове. Дървена шпатула за разбъркване, дървена лъжица за вземане на проби – това не е атавизъм, а съзнателен избор в полза на запазването на вкуса, който не бива да се поверява на студен, бездушен метал.
Прочетете също
- Защо фурната мами термометъра: защо губи половин час
- Защо рибата се нуждае от лимон преди солта: как киселината проправя пътя на кристалите
