Всичко изглежда добре: никакви кавги, взаимно разбирателство, стабилност.
Но вътре се надига странен, необясним копнеж, а самата ръка се протяга, за да започне скандал на празно място или да се отдалечи в мълчание, съобщава кореспондентът на .
Това не е неблагодарност, а сложен механизъм на психиката, която често бърка тихото щастие с опасна зона на комфорт, от която трябва да избягаш, за да се „събудиш“. Корените на това често се крият в детството, където любовта е била свързана не със сигурност, а с напрежение: човек е трябвало да печели, да се бори, да страда.
Снимка: Pixabay
Спокойното благосъстояние на възрастните изглежда подозрително, мозъкът чака уловка. И за да се върне в познатия, макар и болезнен коловоз, той започва несъзнателно да създава проблеми, да провокира конфликти или да охладнява.
Психолозите наричат това „бягство от успеха“. Човекът несъзнателно се страхува, че не е достоен за такова добро отношение, че ще последва възмездие или че това е скучно.
Саботажът се превръща в начин на самонаказание и начин за връщане към познатото ниво на стрес, което по някакъв начин се възприема като по-„истинско“ и по-безопасно. Експертното мнение е единодушно в едно: осъзнаването на този механизъм вече е половината от пътя към преодоляването му.
Важно е да се уловите в момента, в който искате да се объркате, и да си зададете въпроса: „Какво наистина чувствам в момента? Дали съм уплашен? Скучно ми е? Не вярвам ли, че това ще продължи дълго?“. Честният отговор ви позволява да отделите настоящия момент от старата болка.
Личният опит на тези, които са се научили да приемат благополучието, подсказва необходимостта от превъзпитание на нервната система. Да си дадете разрешение да приемате любовта просто такава, каквато е, без да я изследвате или да страдате.
Това изисква време и практика на състрадание към себе си, при която успокоявате вътрешната си тревога, вместо да търсите причини да я потвърдите във външния свят. Когато спрете да саботирате щастието си, във взаимоотношенията настъпва не само мир, но и дълбока, тиха радост.
Научавате се да се наслаждавате на момента, без да очаквате удар отзад. И това чувство за сигурност се превръща в самата основа, върху която можете да градите всичко – то вече не предизвиква паника, а ви дава сили за истинско израстване.
Прочетете също
- Защо ни трябват ритуали за раздяла за един ден: как малките сбогувания поддържат комуникацията от разстояние жива
- Защо силните ви страни се превръщат в точка на напрежение: Как силните страни на партньора ви се превръщат в слаби страни
