Купената от магазина извара често прилича на безличен пластилин – тя е еднакво суха и лишена от характер.
Домашно приготвеният продукт запазва отзвука на живото мляко, неговите капризи и настроение, съобщава кореспондентът на .
Тайната на крехкостта се крие в температурата на кладенците и скоростта на отделяне на суроватката. Твърде бързото загряване води до рязко свиване на белтъка, изстискване на влагата и превръщане на изварата в гума.
Снимка:
Киселината е основният ви инструмент, но трябва да действате деликатно. Една супена лъжица лимонов сок на литър мляко ще го сгъсти нежно, за да остане кашата по-скоро нежна, отколкото твърда.
Изберете най-пресното пастьоризирано мляко, което можете да намерите, но не и ултрапастьоризирано – последното често отказва да се съсири, колкото и да се стараете. Съдържанието на мазнини влияе на вкуса, но не и на текстурата.
Някои производители на сирене добавят лъжица заквасена сметана или натурално кисело мляко за по-сложен вкус. Това придава лека киселинност, която напомня за селски крилца.
След като се загрее, оставете сместа под капака на изключената готварска печка, без да я докосвате. Именно в този момент се образуват онези много еластични, но меки бучки, а не трохи.
Не отцеждайте суроватката наведнъж – първо я прецедете през тензух и след това я оставете да се отцеди по естествен начин. Притискането с тежести ще направи изварата суха и гъста, което е добре за Великден, но не и за ядене.
Готовата извара може да се оживи, като се разбие със сметана и щипка сол. Резултатът е крем-сирене, което не е срамно да поднесете за закуска с мед и плодове.
Зърнестата извара не е грешка, а специален продукт. Ако внимателно отделите големите съсиреци, те ще останат цели, идеални за салата с репички и копър.
Съхранявайте я в стъклен буркан, като заливате с малко количество от останалата суроватка. По този начин тя ще запази влагата си и няма да се развали в хладилника.
Суроватката от изварата не е отпадък, а основа за окрошка или тесто за палачинки. Да я изхвърлите е все едно да излеете душата на продукта в мивката.
Експериментирайте със закваски: кефирът ще придаде по-изразена киселинност, а добавянето на щипка червен пипер на прах към млякото преди загряване ще му придаде лек опушен вкус.
Домашно приготвената извара издържа само няколко дни, но в това е нейната красота. Тя не съдържа стабилизатори, които създават неестествено гладка, но безвкусна маса.
Процесът учи на търпение – не може да се бърза с ферментацията или да се насилва теченето. Млякото знае кога е готово.
Ръчният труд се отплаща с вкус, който не може да се купи. Това е вкусът на това да контролираш процеса от началото до края.
Приготвянето на извара със собствените ви ръце променя начина, по който мислите за храната. Започвате да оценявате простите неща и осъзнавате, че съвършенството е в нюансите.
Опитайте поне веднъж и продуктът от магазина ще ви се стори празен. Ето как обикновената извара се превръща във философия.
Прочетете също
- Как да укротим огъня и жаравата: надеждни принципи за перфектно барбекю
- Как да сготвим патица, която да запомним: императорът на новогодишната трапеза
